Най-големите индустриални предприятия, потърпевши от скока в цените на природния газ у нас, са заводите от химическата и стъкларската промишленост, както и тези в металургията. В единствения торов завод у нас, в който се произвежда амоняк, принудително спряха производството, а 61 от работниците вече са освободени. Какво предлагат големите индустриалци и представители на средния бизнес, за да оцелеят в тази ситуация, предава БНТ.
Торовият завод в Димитровград е един от най-големите работодатели в региона. За да работят мощностите тук, природният газ е не само енергоносител, но и основна суровина за производство на амоняк.
„12 100 мегаватчаса на ден са ни необходими, което при цена от около 300 лева, означава над 3 600 000 с ДДС или над 120 млн. на месец“, каза Мирослав Иванов – изпълнителен директор на „Неохим“.
„Ние не можем да работим с по-малка консумация, при нас няма как да получаваме 15 процента по-малко природен газ, защото тогава инсталациите трябва да спрат“, обясни Стефан Димитров – председател на УС и изпълнителен директор на „Неохим“.
В контролната зала, от където се управлява цялото производство на амоняк, обикновено работят 12 служители. В момента няма никой, защото производството е преустановено на този етап. Една част от служителите са в отпуск, а другите са пренасочени към други дейности.
Тази година плановият ремонт е започнал по-рано от предвиденото.
„Нашите планове бяха през август да продължаваме да произвеждаме своята продукция, но в следствие на неяснотата какво се случва с цените на енергоносителите, ние бяхме принудени и сме освободили 61 души. В момента персонала е 641 души, което е близо 10 процента“, каза още Стефан Димитров.
Според ръководството на предприятието държавни компенсации, подобни на схемата с електроенергията единствено ще помогнат за запазване на работните места, но не и да се правят инвестиции. Генералното решение според тях е сключването на дългосрочни договори поне за година напред или подновяване на доставките по съществуващите такива с „Газпром експорт“. Друга алтернатива може да бъдат доставки от Алжир или договори за втечнен газ. Малките предприятия също предлагат решение.
„Първата необходимост ни е да имаме яснота ще има ли газ или не, до кога и на каква цена, и второ – ако ние трябва да преоборудваме, да облекчат всички действия и мерки за бързото инсталиране или узаконяване на инсталациите“, каза Николай Жеков – собственик на цех за конфитюри.
И докато във фабриката за конфитюри в Стряма могат да минат на друго гориво, то в димитровградския завод това е невъзможно. Затова очакват конкретни решения от страна на държавата следващата седмица, когато ще имат среща с експертите.
Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!
Източник: http://epicenter.bg//